Живот за Виктор

Последните две седмици живеем между болнични коридори, изследвания и страх от всяка следваща новина.

Здравейте, прекрасни хора.

Пиша ви с тежко сърце, защото състоянието на Виктор наложи образните изследвания да бъдат направени много по-рано от планираното. Появиха се непредвидени неразположения, които ни изплашиха и ни върнаха в онова познато очакване на резултати, в което времето сякаш спира.

Все още не всички изследвания са готови, но ще се опитам да обобщя ситуацията.

Виктор получи силни болки в сърдечната област, тежки спазми в корема, а ръката, в която преди година се появи рецидив, оттече необяснимо.

Освен ЯМР, PET скенер и томограф, бяха направени и редица консултации със специалисти – кардиолог, коремен хирург и онкоортопед. Пуснаха се допълнителни изследвания, включително ехокардиограма, ЕКГ, тропонин в кръвта, доплер, тест за дишане и нова биопсия от костта в ръката.

Според лекуващия екип и готовите до момента резултати, ситуацията е следната.

В двата бели дроба на Виктор има течност. Засега тя ще бъде наблюдавана, а след две седмици ще се направи нов томограф. Ако количеството се увеличи и започне да затруднява дишането, гръден хирург ще прецени какви действия са необходими.

За ръката се предполага, че подуването и отокът са закъснял ефект от лъчетерапията. Все още чакаме резултата от изследването на костта. До тогава е назначен антибиотик.

Междувременно Виктор започна рехабилитация, защото протезата в крака вече не позволява достатъчно разгъване в коляното. Това отново се свързва с последствия от лъчетерапията. Заради това Виктор започна да куца още повече, а натоварването върху кръста води до допълнителни болки.

Ще спестя останалите неразположения и оплаквания, защото вярвам, че всички разбирате колко тежко отражение дава толкова дълго и агресивно лечение върху целия организъм.

Засега венозните вливания са спрени. Състоянието на Виктор не позволява да продължат. Той ще приема само оралната химиотерапия, докато ситуацията с белите дробове се изясни и докато останалите оплаквания отшумят. След това отново ще бъдат направени образни изследвания и лекуващият екип ще прецени как да продължи лечението.

Все по-трудно ми е да моля отново за помощ, но истината е, че не знам какво ни очаква. Всяка нощ лягам с молитва, а сутрин ме е страх да отворя очи.

Пет години и половина живеем в ежедневен страх. Повече от година и половина не сме се прибирали у дома. Сами сме, в чужда държава, далеч от всичко близко и познато. Понякога тъгата и отчаянието така ни притискат, че сякаш сме забравили как изглежда нормалният живот.

И въпреки всичко продължаваме.

Продължаваме заради Виктор. Заради надеждата. Заради всички вас, които не ни оставяте сами.

Безкрайно благодаря на всички, които са до нас. Без вас нямаше да можем да се справим. Благодаря на хората, които не се уморяват да държат ръцете ни, въпреки времето, разстоянието и дългия път, през който минаваме.

Всяко дарение, всяко споделяне и всяка молитва ни помагат да посрещаме ударите по-леко.

Моля ви, продължете да бъдете до Виктор. Подкрепете кампанията, споделете я, разкажете за него. В този момент всяка помощ е важна, защото лечението, изследванията, престоят и всички следващи стъпки продължават да изискват средства, с които сами не можем да се справим.

Силно вярвам, че Виктор ще успее да се пребори.

Благодаря ви, че вярвате заедно с нас.