Да помогнем на Ваня Ичева

След тежка диагноза и разсейки в няколко органа, единствената надежда за нея е животоспасяваща имунотерапия, за да остане до двете си деца.

Здравейте,

Диагнозата ми е злокачествен меланом на кожата.

През 2021 година ми премахнаха голяма бенка на гърба, която се оказа злокачествена. Освен това страдам и от автоимунното заболяване Лупус, което прави лечението още по-трудно и рисково.

През септември 2025 година, при уж обикновен ехографски преглед, лекарите откриха метастази в черния дроб. Светът ми се срина за секунди.

Започна ходене по мъките. Назначиха ми изследвания, чакане, прегледи… а аз с всеки изминал ден се влошавах. Коремът ми започна да се пълни с вода, не можех да се храня, повръщах всичко, което приемах, нямах сили да стана от леглото.

Докато чаках изследвания в България, състоянието ми ставаше все по-тежко. Затова потърсих помощ в Истанбул, в болница Liv Hospital.

Само за няколко дни ми направиха всички необходими изследвания и биопсия. Резултатът беше ужасяващ – разсейки в черния дроб, костите, стомаха и главата.

Казаха ми, че нямаме време за губене. Ракът е в четвърти стадий и лечението трябва да започне веднага.

Назначиха ми имунотерапия. Заради Лупуса лекарите бяха изключително внимателни с дозите. Първите месеци ходех на вливки през две седмици. След това направиха контролни изследвания и за първи път от много време чух нещо, което ми даде надежда – тялото ми приема лечението.

От февруари 2026 година съм на двойна доза имунотерапия веднъж месечно. Чувствам се по-добре и вярвам, че мога да се преборя.

Но лечението трябва да продължи поне още две години.

Всяка една вливка струва 5350 евро на месец, отделно от контролните изследвания на всеки три месеца. Всички средства, с които разполагахме, вече са изчерпани.

Затова се обръщам към вас с молба за помощ.

Имам прекрасно семейство и две невероятни момчета – на 20 и на 12 години. След тази диагноза животът ни се преобърна, но аз не се отказвам.

Искам да видя малкия си син абитуриент. Искам да видя децата си спокойни и щастливи, че майка им е добре. Искам един ден да прегърна и внуците си.

Моля ви, помогнете ми да продължа лечението си и да продължа да се боря за живота си.

Благодаря от сърце на всеки, който ще застане до мен.