Да помогнем на Сузи

Здравейте, мили хора!
Аз съм Сузи, на 18 години. Преди 6 години светът ни се преобърна, когато научихме, че имам тумор в мозъка.
Живея с мама и бати, и знам, че съм боец — също като мама. След много консултации тя стигна до решението операцията ми на главата да се извърши в Турция.

Събраха се много пари, операцията и ужасът покрай нея минаха, но не знаехме, че нашата борба продължава. Оттогава до този момент по два или три пъти в годината се налага да пътуваме до Турция за профилактични изследвания, прегледи и закупуване на скъпоструващи лекарства.

След операцията се появиха припадъци. След преглед при невролог в Истанбул беше сменено едно от лекарствата и припадъците изчезнаха за кратко. Понякога съм с високо кръвно, друг път – с кръвно 70/40.

Поради здравословното ми състояние през всички тези години бях на самостоятелна форма на обучение и тази година завърших. От преди три месеца започнаха да ми изтръпват и двата крака, появиха се силни болки и припадъците се върнаха — за два месеца имах четири припадъка. Надявам се това пътуване до Турция да има резултат и да донесе подобрение.

Имаме преглед при невролог и неврохирурга, който ме оперира, за да се проследи състоянието на главата ми и евентуален рецидив, както и при ендокринолог, който следи дозите на всичките ми лекарства.
На 27 октомври имам ЕЕГ на главата и ЕМГ, а на 28 – ЯМР с контраст.

Докато мама се грижи за мен, през последната година тя се грижеше и за баба и дядо, които бяха на легло, но наскоро дядо ни напусна. Аз вече съм голяма и виждам колко ѝ е трудно – толкова години прави всичко възможно за нас, но вече няма сили.

Затова, мили хора, се обръщам към вас – подайте ми ръка!
Необходимата сума, за да продължа лечението си, е 2500 евро.

Благодаря ви, мили хора, че ви има, защото без вас нямаше да стигна дотук.
Преди операцията лекарите казваха, че туморът притиска и е въпрос на време да ослепея, а също така беше спрял растежа ми. Един лекар каза на мама:

„Избирай – или ще я гледаш с малко телце и глава, или ще отидете на сложна и трудна операция, за която аз не давам гаранция.“

Оттогава започнаха проблемите с очите ми. В момента не виждам нищо надалече. Знам, че догодина мама ще трябва да събере повече пари, защото ще трябва да се направи преглед на очите и, може би, операция.

Вече 6 години алармата постоянно ми звъни за моите лекарства – през няколко часа:
06:00, 07:00, 10:00, 13:00, 14:00, 20:00, 01:00 часа.

Отново благодаря, че сте до нас и ни подкрепяте!