Моля ви, не отблъсквайте детето ми, защото не ви чува. То не е лошо, просто живее в тишина!

Най-много ме боли мисълта, че някой може да блъсне, да подритне или да нарани сина ми само защото не се е обърнал, когато са го повикали. Че може да го помислят за невъзпитан, за непослушен, за различен. А моят Ради не е лошо дете. Той просто не чува. И не е виновен за това.

Пет години казвам на сина си „Обичам те“. Прегръщам го, целувам го, показвам му любовта си по всеки възможен начин. Знам, че я усеща. Но мечтая един ден да чуе тези две думи с моя глас. Да разбере как звучат, когато мама му ги казва. Да се обърне, когато го повикам, а някой ден може би и аз да чуя неговото първо „мамо“.

Мили хора,

Аз съм майката на Ради. Той е само на пет години, а животът му досега е изпълнен с болници, изследвания, процедури и безкрайни усилия да постигне неща, които за другите деца идват естествено.

Ради е роден с тежки последици от цитомегаловирусна инфекция, която е увредила мозъка и нервната му система. Той е с двустранна глухота, мускулна хипотония, атаксия и затруднения в развитието.

Когато разбрах, че детето ми не чува, в главата ми имаше хиляди въпроси. Ще може ли някога да чуе гласа ми? Ще разбере ли приказките, които искам да му разказвам? Ще може ли да говори, да общува с другите деца, да ми каже какво иска и какво го боли?

Поставиха му кохлеарни импланти и на двете ушички. За нас това беше огромна надежда.

Но заради уврежданията на мозъка и нервната система Ради трудно понася носенето на външните части на имплантите. Настройките са сложни и той все още не успява да използва пълноценно възможността да чува.

Днес моето петгодишно момченце все още не говори. Не може да ми разкаже как е минал денят му, какво го е зарадвало или какво го е натъжило. А аз трябва да се опитвам да разбера всичко от погледа, жестовете и поведението му.

Боли ме, когато си помисля за света навън. За децата, които може да не разберат защо Ради не им отговаря. За хората, които може да го подминат или отблъснат, защото е различен.

Не искам синът ми да расте изолиран от света. Не искам да бъде нараняван заради нещо, което не зависи от него.

Искам да има възможност да общува, да създава приятелства, да се чувства приет и разбран.

За да продължи напред, Ради има нужда от нов аудиопроцесор, подходящи настройки и продължителна специализирана рехабилитация. Той се нуждае от работа с логопед, ерготерапевт, психолог и кинезитерапевт, за да развива уменията си и постепенно да се учи да възприема звуците и да общува.

Всяка година пътуваме до специализиран център в Хановер, Германия, където проследяват състоянието му, извършват настройки и рехабилитация.

Но този път е дълъг и скъп, а ние не можем да се справим сами.

Аз не мога да върна петте години, през които синът ми не успя да чуе пълноценно гласа ми. Но мога да се боря за годините, които са пред него.

Моля ви, помогнете на Ради да получи необходимите устройства и терапии. Не знаем какъв напредък ще постигне, но искаме да му дадем всяка възможност да развие слуха, речта и уменията си за общуване.

Искам някой ден, когато кажа „Ради, мама те обича“, той да чуе гласа ми и да разбере думите ми.

Искам да знае не само какво е майчината обич, защото вярвам, че вече я усеща, а и как звучи тя.

Моля ви, помогнете на моето момче да излезе от тишината. То не иска нищо повече от това да бъде разбрано, прието и обичано.

Всяко дарение и всяко споделяне са подкрепа за неговото бъдеще.

Аз ще продължа да му казвам „Обичам те“ всеки ден. Колкото и време да е необходимо. Но от цялото си майчино сърце ви моля да ми помогнете един ден Ради да чуе тези думи.