Да помогнем на Петя да направи крачка към по-независим живот

Мечтая за нещо, което за много хора е даденост: да мога да ходя по-свободно и без помощни средства.

Здравейте, добри хора.

Казвам се Петя Стойчева Стоева. Родена съм на 26 декември 1988 г. в град Етрополе.

Още от раждането си живея с детска церебрална парализа, спастична квадрипареза, като най-силно са засегнати краката ми. Целият ми живот е преминал в лечение, рехабилитации, операции, упражнения и борба за всяка крачка.

Още като дете започнах рехабилитация. През 1989 г. бях в Медицинска академия при кинезитерапевт Мария Кожухарова, а през 1992 г. преминах 6-месечно лечение и рехабилитация в Центъра за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа на проф. д-р Иван Чавдаров в София.

Между 1996 и 1998 г. в болницата в Етрополе ми бяха направени 4 операции на краката. Те дадоха надежда, но за съжаление подобрението беше краткотрайно.

Въпреки състоянието си никога не се отказах от образованието и от желанието си да се развивам. Завърших ОУ „Христо Ботев“ и езикова паралелка с английски език в СОУ „Христо Ясенов“ в Етрополе. По-късно завърших бакалавърска степен по „Бизнес администрация“ към МВБУ Ботевград и магистърска степен по „Счетоводство и контрол“ към УНСС София.

Не беше лесно. В ученическите години учителите идваха да ми преподават вкъщи, а като студент учех дистанционно, защото здравословното ми състояние не ми позволяваше да се движа свободно като останалите. Но аз исках да уча. Исках да мога. Исках да докажа, че въпреки диагнозата имам мечти, способности и воля.

След завършването на висшето ми образование, през 2014 и 2015 г., в Пловдив ми бяха направени още 10 операции на краката от д-р Янаки Янакиев. Надеждата ни беше, че ще мога да ходя без канадки и проходилка. За съжаление очакваният резултат не се постигна.

През годините не спрях да се боря. Провеждала съм многократно рехабилитация в болницата в Етрополе, 4 пъти съм била на рехабилитация в Пловдив, 3 пъти в Момин проход и 3 пъти в Банкя.

И до днес поддържам формата си с упражнения вкъщи. Имам шведска стена и бягаща пътека. Излизам на разходки с канадки и проходилка. Карам триосен ортопедичен велосипед. Посещавам и Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Етрополе 4 пъти седмично.

Правя всичко, което мога. Всеки ден.

Но въпреки усилията ми, днес продължавам да ходя трудно. Годините с канадки вече се отразяват и на тялото ми. Болят ме раменете и вратът. Всяко движение изисква усилие. Всяка крачка е борба.

Сега имам нова надежда. Според медицинските специалисти рехабилитация с робот за период от 1 до 3 месеца може да повлияе благоприятно на състоянието ми и да ми помогне да подобря ходенето си.

За мен това не е просто терапия. Това е шанс. Шанс да бъда по-самостоятелна. Шанс да облекча болката от помощните средства. Шанс да направя още една крачка към мечтата си да ходя без канадки и проходилка.

На 6 септември 2025 г. почина моят баща Стойчо. Той беше на 88 години. След загубата му останахме само аз и майка ми Люба, която е на 87 години. Днес сме само двете. Тя е до мен, но и самата тя вече е възрастна и има нужда от спокойствие и грижа.

Затова се обръщам към вас с молба за помощ.

Моля ви, помогнете ми да премина рехабилитацията с робот. Помогнете ми да получа шанс да се движа по-добре, да бъда по-независима и да живея с повече увереност.

Всяко дарение, независимо от размера му, ме доближава до тази възможност. Всяко споделяне също е помощ, защото може да достигне до човек, който ще подаде ръка.

Цял живот се боря за всяка крачка.

Днес ви моля да ми помогнете да направя следващата.

С уважение и благодарност,
Петя Стоева