Да подадем ръка на Светлана и четирите ѝ деца

Моля ви, помогнете ми да запазя децата си до себе си.

Здравейте, добри хора.

Казвам се Светлана и съм майка на четири малки деца. Те са на 7 години, на 3 години, на 2 години и най-малкото ми бебе е само на 2 месеца.

Пиша тези думи с огромен страх, защото в момента нямаме къде да живеем. А най-големият ми страх е не за мен, а за децата ми. Страх ме е, че ако не успея да им осигуря дом и сигурност, държавата може да ми ги отнеме.

С бащата на децата живяхме заедно 9 години. Но още по време на бременността ми с второто ни дете той започна да играе хазарт. Натрупа много дългове, след което си направи забрана. За известно време вярвах, че най-лошото е зад нас.

Но миналата година той премахна забраната и кошмарът за мен и децата се върна с пълна сила.

Само за една година сменихме пет квартири, защото не успявахме да ги плащаме. Животът ни се превърна в постоянно местене, страх, несигурност и напрежение. На 28.11.2025 г. взех тежкото решение да не живеем повече под един покрив, защото не можех да позволя децата ми да продължават да растат в тази нестабилност.

От SOS Детски селища ни предоставиха временно жилище в кв. „Овча купел“. Това беше огромна помощ и за кратко успяхме да си поемем въздух. Но жилището беше за срок от три месеца и този срок вече изтече.

Днес аз и четирите ми деца отново сме без сигурен дом.

Кандидатствала съм за общинско жилище, но все още не ми е отпуснато. Докато чакам, трябва някак да осигуря подслон, храна, дрехи и най-необходимото за децата си.

Средствата, които получавам, са за едно дете, а аз се опитвам да ги разделям между четири. Досега някак успявах, лишавах се, стисках зъби и правех всичко възможно. Но вече изнемогвам.

Предстои ми и първокласничка. Трябват дрехи, обувки, учебни пособия и всичко необходимо за училище. А аз в момента не мога да купя дори елементарни неща за децата си.

Нямам подкрепа от никого. Нямам на кого да разчитам. Но не искам да се откажа. Не искам децата ми да бъдат разделени от мен заради бедност и липса на дом.

Затова ви моля от цялото си сърце: помогнете ми.

Помогнете ми да осигуря временен подслон, храна, дрехи, училищни нужди и най-необходимото за децата ми, докато успея да получа общинско жилище и да стъпя на краката си.

Всяко дарение, независимо от размера му, ще бъде огромна помощ за нас. Всяко споделяне също е важно, защото може да стигне до човек, който ще подаде ръка.

Моля ви, помогнете ми да запазя децата си до себе си.

Благодаря от сърце на всеки, който ще ни помогне в този най-труден момент.

Светлана