Заболяването е овладяно, но предстои дълъг път

След първата химия лекарите ни дадоха надежда. Заболяването е овладяно и лечението може да продължи. Това е първата добра новина, която получаваме от много време.

Но от няколко дни гледам Цало и си мисля колко жестока е тази битка.

За да живее, трябва да преминава през лечение, което го изтощава до край. Болят го костите. Няма сили. Има дни, в които просто лежи и чака да мине поредният тежък момент.

А аз чакам с него.

И през цялото време се опитвам да не показвам колко ме е страх.

Защото знам, че това е само началото. Предстоят още тежки курсове. Лечението му е много агресивно и почти няма време тялото му да се възстанови между тях. Затова е непрекъснато под лекарско наблюдение – следят кръвната картина, борят се с инфекции, овладяват всяко усложнение.

И заедно с всичко това идват разходи, за които никой не е подготвен. Всеки ден се появява нещо ново, което трябва да бъде платено, за да може лечението да продължи.

Пиша това, защото не искам един ден да се питам дали сме направили всичко възможно.

Ако можете да помогнете – благодарим ви.

Ако не можете – моля ви, споделете.

Може би точно вашето споделяне ще стигне до човека, който ще ни помогне да стигнем до края на тази битка.

Благодаря ви, че сте до нас. ❤️