🙏 Най-важният подарък тази година е шансът да живее.

🎂 Днес моето момче става на 32 години...

Казват, че зетят е като син. За мен Цало никога не е бил "само зет". Той е моето момче. Част от сърцето и семейството ми. Човекът, когото обичам като свой син.

Днес трябваше да празнуваме живота. Да се смеем, да си пожелаем здраве и щастие, да духнем свещите с надежда за още една красива година.

Вместо това, в сърцето ми има една-единствена молитва...

Господи, остави го при нас. Дай му живот.

Преди две години ракът нахлу в живота ни и промени всичко. Видях как едно младо момче, което трябваше да мечтае, да работи, да се радва на живота и семейството си, беше принудено да води най-тежката битка битката за живота си.

Имаше дни, в които плачех тайно, за да не ме види. Имаше нощи, в които единственото, което можех да направя, беше да се моля. И когато повярвахме, че Господ е чул молитвите ни и най-страшното е останало зад нас, болестта отново почука на вратата ни.

Ракът се върна.

Няма по-голяма болка за една майка... а аз го чувствам като мой син. Да гледаш как детето ти страда и да не можеш да поемеш болката му върху себе си е безсилие, което разкъсва душата.

Но Цало не се предава.

Той продължава да се бори с достойнство, със сила и с вяра. И аз вярвам, че тази битка още не е свършила. Вярвам, че доброто все още съществува. Вярвам, че има хора, които ще прочетат тези редове и ще решат да подадат ръка.

На рождения си ден Цало не мечтае за подаръци. Най-големият подарък за него е шансът да живее. Да има бъдеще. Да има утре.

От сърцето си ви моля помогнете ни. 

🙏 Честит 32-ри рожден ден, мое момче!

Пожелавам ти не богатство, не успехи, а това, което днес струва най-много живот, здраве и Божията закрила. Моля се догодина да празнуваме този ден с усмивки, а не със сълзи.

Благодаря на всеки, който е бил до нас през тези две години, и на всеки, който ще бъде до нас и сега.

Нека заедно подарим на Цало най-ценния подарък надеждата да живее. ❤️🙏