Да дадем шанс на Севгин да проходи отново

Не искам дъщеря ми да ме помни прикован към инвалидна количка.
Това е най-големият ми страх. Не болката. Не операциите. А мисълта, че на 27 години може да изгубя възможността да ходя и да бъда бащата, който тя заслужава.

Здравейте, добри хора,

Казвам се Севгин. До преди няколко месеца работех, движех се свободно и най-голямата ми радост беше да прекарвам време с дъщеря си.

Днес не знам дали след време изобщо ще мога да ходя. Диагностициран съм с венозна инсуфициенция.

Всичко започна внезапно. Проблемите с вените ми се развиха толкова бързо, че кожата и тъканите на двата ми крака започнаха да загиват. Лекарите не ми оставиха място за съмнение – без спешно лечение рискът да загубя краката си е огромен. Ако инфекцията се разпространи, опасността е и за живота ми.

Най-трудното не е болката.

Най-трудното е да гледам дъщеря си и да се питам дали отново ще мога да тичам с нея, да я нося на ръце или просто да я хвана за ръката.

Лечение има. Има шанс да спася краката си и да се върна към живота си. Но цената му е 20 000 евро – сума, която семейството ми няма как да осигури.

Затова днес се обръщам към вас.

Не моля за съжаление. Моля за възможност да остана на краката си. Да бъда до семейството си. Да не позволя тази болест да ми отнеме бъдещето.

Ако можете, помогнете ми. Всяко дарение и всяко споделяне ми дават шанс да продължа напред.