От живота, който познаваше, към един нов път

От скоро баща ми е на инвалидна количка. Все още ми е трудно да го кажа, защото за мен той е човекът, когото винаги съм виждала на крака – постоянно в движение, работещ, грижещ се за дома и за нас. Никога не съм си представяла, че един ден ще трябва да го гледам в количка и да му помагам за неща, които преди е правил сам, без дори да се замисля.

Сега пред него стои много дълъг път. Той има нужда от постоянна рехабилитация, грижи и средства, за да може да се възстановява и да се справя с новия си живот. Не знаем какво ще ни донесе времето, но знаем, че няма да се откажем от него.

Аз просто искам един ден отново да го видя усмихнат и спокоен, да го видя да се чувства добре и да има възможност да живее възможно най-пълноценно. За мен той не е човекът в количката. Той е моят татко. ❤️