Да бъдем до Адриана в най-тежката ѝ битка

Искам още време. Още дни. Още прегръдки. Още шанс да живея.

Казвам се Адриана.

Никога не съм си представяла, че ще дойде ден, в който ще трябва да моля за помощ. Винаги съм вярвала, че човек трябва да се бори, да стиска зъби и да се справя сам с трудностите. Но днес животът ме изправи пред битка, която не мога да водя сама.

Диагнозата рак промени всичко.

Всичко започна с болка в областта на долната челюст вляво и затруднение да отварям устата си нормално. В началото човек се надява, че е нещо по-малко страшно, нещо, което ще мине. Но изследванията и биопсията показаха истината, от която всеки се страхува.

Диагностицирана съм с инвазивен умерено диференциран плоскоклетъчен карцином в областта на долната челюст, ретромоларно вляво. С други думи, боря се с онкологично заболяване в областта на устната кухина и челюстта.

В един миг светът ми се обърна. Всичко, което до вчера изглеждаше сигурно, планове, мечти, спокойствие, ежедневие, остана на заден план. На негово място дойдоха страхът, болниците, изследванията, лечението и въпросът дали ще имам възможност да продължа.

Лечението ми се провежда в Medical Park, където лекарите поеха случая ми и ми дадоха надежда, че има път напред. Но този път е труден, дълъг и свързан с разходи, които са непосилни за мен.

Всеки ден сега е борба. Борба за още един изгрев. За още една усмивка. За още една прегръдка. За още време с хората, които обичам.

Не се страхувам да се боря. Страхувам се да не изгубя шанса си за лечение, защото то е по-скъпо, отколкото мога да си позволя. А при такава диагноза времето не чака.

Затова днес заставам пред вас с отворено сърце и моля за помощ.

Всяко дарение, независимо от размера му, е надежда. То не е просто финансова подкрепа. То е шанс да продължа лечението си. Шанс да не се предам. Шанс да усетя, че не съм сама в тази битка.

Мечтая за деня, в който ще мога да оставя тази болест зад гърба си. Да се събудя без страх. Да говоря, да се усмихвам, да прегръщам близките си и да благодаря на всички хора, които са повярвали, че животът ми заслужава още време.

Моля ви, помогнете ми да продължа тази битка.

Ако нямате възможност да дарите, споделете кампанията ми. Понякога едно споделяне стига до човека, който може да промени нечий живот.

От цялото си сърце благодаря на всеки, който ще бъде част от моята надежда.

С благодарност,
Адриана