Нарекох я Надежда. Днес моля за помощ, за да има моето бебе бъдеще

Мили хора,

Моята дъщеричка още не може да каже „мамо“. Не може да ми покаже къде я боли. Не може да ми обясни какво усеща и какво я плаши.

Тя е само бебе.

А вече е преминала през операции, болка и болнични дни, които никое дете не трябва да преживява.

Казва се Надежда.

Когато станеш майка, мечтаеш за най-обикновените неща. Да прегърнеш детето си спокойно. Да видиш първата му усмивка. Да чуеш първата му дума. Да го гледаш как расте, как протяга ръчички към теб, как открива света.

И аз мечтая за това.

Но още от раждането на моето момиченце между нас и тези мечти застана страхът.

Надежда се роди преждевременно, едва два килограма, с тежка вродена аномалия в задната част на главичката. Лекарите установиха менингоенцефалоцеле в тилната област и хидроцефалия. Още толкова малка, тя трябваше да премине през тежки медицински грижи и операции.

Животът ѝ едва беше започнал, а вече трябваше да се бори.

Още в България Надежда премина през тежък път. Първо беше в неонатологията в Русе, където заради дихателна недостатъчност се наложи апарат да ѝ помага да диша. След това беше насочена към неврохирургия в „Пирогов“. Там лекарите извършиха операция за вродената аномалия в задната част на главичката.

После започна нова битка. В главичката ѝ се натрупваше течност. Налагаха се пункции, за да бъде отвеждана. По-късно последва и операция с поставяне на клапна система, която да помага на ликвора да се оттича.

Толкова малко телце, а толкова много болка, апарати, сонда за хранене, процедури, операции и страх.

А аз стоя до нея и се моля. Моля се да издържи. Моля се да има сили. Моля се един ден болничните стаи да останат зад гърба ни и да мога просто да бъда майка на едно растящо, усмихнато дете.

Сега пред Надежда има възможност за лечение и проследяване в Liv Hospital Ulus в Истанбул, в отделение по неврохирургия и неврология. Там лекарите предвиждат продължителен болничен престой, изследвания, мозъчен ЯМР и други диагностични прегледи, за да бъде уточнено състоянието ѝ и да се определи най-подходящият следващ лечебен план.

Това е шанс Надежда да бъде наблюдавана от специалисти, да получи нужната грижа и да продължи борбата си.

Сега я храня сама, но приема малки количества и отказва вода. Всеки ден се опитвам да ѝ дам всичко, от което има нужда. Грижа се за нея, обичам я, надявам се.

Но не мога сама да осигуря всичко, което предстои.

Най-тежко е да знаеш, че детето ти има нужда от теб, а ти си стигнал до границата на онова, което можеш да направиш сам.

Затова днес се обръщам към вас.

Моля ви, помогнете на Надежда.

Помогнете ми да бъда до нея по пътя на лечението. Искам да я видя как расте. Да чуя как ме нарича „мамо“. Да дочакам първите ѝ крачки. Да ѝ дам шанс да опознае света отвъд болничните стаи.

Всяко дарение, независимо от размера му, е помощ за моето бебе. Ако нямате възможност да дарите, моля ви, споделете нашата история.

Надежда още не може да помоли за помощ.

Аз ви моля вместо нея.