Най-страшният кошмар на един родител стана нашата реалност.

Молех ги да проверят отново. Казвах им, че топчето расте. Те ми отговаряха, че намалява. А аз като майка виждах, че става по-голямо.

Всичко започна на 19 януари 2026 г., когато забелязах малко топче на врата на дъщеря ми. На следващия ден започнахме да обикаляме по лекари. Един казваше, че е киста. Друг – че са лимфни възли. Даваха ни антибиотик и ни казваха да изчакаме.

Продължавах да настоявам, че нещо не е наред. Обиколихме още прегледи, направиха изследвания и скенер. Отново ни уверяваха, че няма нищо притеснително и че са лимфни възли.

Въпреки това топчето продължаваше да расте.

Накрая оперираха детето и казаха, че са премахнали няколко големи лимфни възела, които изпратиха за изследване. Чакахме резултатите две седмици. Две седмици, в които се надявахме, че всичко ще бъде наред.

Но истината беше много по-тежка.

След допълнителни изследвания в Турция чухме диагнозата, която никой родител не трябва да чува. Нашето дете има невробластом в четвърти стадий с разсейки по костите.

Дъщеря ни е само на 2 години и 11 месеца. Дете, което до вчера играеше, тичаше и се смееше, днес се бори за живота си.

Като майка няма по-голяма болка от това да гледаш детето си как страда и да се чувстваш безсилен да му помогнеш. Бих дала всичко, за да поема болката ѝ върху себе си.

Лекарите ни дадоха надежда за лечение в чужбина, което може да даде шанс на нашето дете.

Затова се обръщам към всички хора с добри сърца.

Моля ви, помогнете ни да спасим нашето дете. Помогнете ни да не я загубим.

Всяко дарение е шанс за живот.
Всяко споделяне може да достигне до човек, който ще помогне.

Ние просто искаме нашето дете да живее. Да играе, да се смее и да порасне.

От сърце благодарим на всеки, който ще подаде ръка и ще стане част от борбата за живота на нашата малка Виктория-Кристина. ❤️