Здравейте, добри хора!
Паола е усмихнато 9 годишно дете както всички, но борещо се недотам предвидимото състояние - Аутизъм.
Аутизмът навлезе в нашият живот нежелан и неканен когато Паола беше на 1,6 години. Тя трудно проходи, трябваше още на 9 месеца да и се прави рехабилитаия за стимулиране на опорно двиателният апарат. Всички доктори и хора около нас казваха, че тя е мързелива и ще проходи. Но това не се случваше. Явно това са били първите признаци които ние като родители не сме разбрали и сме продължили да пренебрегваме с лека ръка за което много съжаляваме. Но не беше само това после се появи липсата на заинтересованост към околният свят.
Тя не играеше с играчките, не им обръщаше никакво внимание. Не казваше никакви думички. Не реагираше на името си. А нейните връстнии вече казваха „Мама“, „Баба“, „Тати“ и т.н. Отново стандартен отговор - тя ще проговори, малко по-късно, дядо й проговорил на 3 годишна възраст и тя се е „метнала“ на него. Това беше вторият признак който ние като родители пак не разпознахме. Но как да го разпознаем като и двамата сме завършили военно училише и нямаме познания по медицина. През това време Паола растеше и на 1,6 г. се отключи първата ужасяваща 4 часова истерична криза. И това беляза началото на нашето ходене по мъките... Последваха почти ежедневни кризи, плач, викове и безсъние по 2 до 4 часа на вечер. Заедно с нея плачехме и ние, от безсилие и незнание как да реагираме. Усмивки и празен поглед през деня, липса на очен контакт.
Започна се едно лутане и обследване: едноседмично обследане в психиатрична клиника – диагноза „Детски аутизъм“; изследване за генетични отклонения – за щастие няма такива; изследване на слух във ВМА – перфектен. Стигнахме и до болница в следствие на пневмония и тя получи 5 различни вида антибиотика, които можеше да са един или два ако тя беше благословена с реч и осъзнаване. За щастие този кошмар приключи. Между временно се преместихме от любимият Пловдив в столицата защото Тате е военнен и смяната на обсатовката засили нощтните кризи. Направихме всевъзможни изследвания и дори тест на коса в САЩ на които се установи наличие на тежки метали, пропускливи черва, непоносимост към глутен и това за дете на по-малко от 3 години. Предписаха ни какви ли не добавки които не са никак евтини и намирането им е предизвикателство. Помагат приятели от чужбина защото в България ги няма... С годините започнахме да посещаваме логопед, психолог, ерготерапия и да се учим и ние като родители как да овладяваме тези емоции и да обличаме всяко действие в думи за да продължаваме терапията и у дома. Разбира се всичко това с цената да ощетим от внимание по-големият и брат, който е в норма и плавно да превърнем и него в терапевт и родител на сестра си. Редовно с Паола работят и до днес логопед, психолог, ресурсен, ерготерапевт, за да се наваксват всички дефицити в състоянието и, тъй като тя все още е невербална и ехолалията е на 100 процента.
След време разбрахме за мозъчна стимулация на база ЕЕГ – опитахме и това. Благодарение на първата серия от процедури Паола свали дневен памперс на 5 годишна възраст. С нощтният се раздели дни преди да стане на 7 г. „благодарение“ на тежко прекаран Ковид.
Благодарение на познати успяхме да влезем в ясла и масова детска градина. Паола започна да общува с връстници, които я приеха много добре. Беше много щастлива и започна да се учи макар и бавно какво е да си дете!
Дойде време да тръне на училище, но в нашите училища децата като Паола не са приети, макар да казват, че има отпуснати бройки и за тях. Там те са поредният номер в класа и ще бъдат „избутвани“, за да може училището да получава субсидиите.
Междувременно започнахме да търсим и други варианти за лечени за да дадем шанс на малкото си момиче да има пълноценен живот. Открихме професор Ердал Карайоз и Liv Hospital в Истанбул. Направихме с него и екипа му консултации и изследвания за възможност и успех при вливане на стволови клетки. За съжаление освен познатите за нас дефицити в Турция се установи и наличие на фоточувствителна Епилепсия. Въпреки това надеждата от добър резултат беше налице. Продадохме имот и с малко помощ събрахме всчики необходими средства и направихме 3 успешни вливки на донорски стволови клетки. В следствие на това и ежедневната работа на цялата армия специалисти около Паола, тя има добър пасивен речников запас.
Сега е 2 клас, като е отлагана веднъж и вече се справя прилично с изписване на букви и четене. Остават около 2 години в които реално и ефективно надгражадне в състоянието, уменията и развитието при Паола е възможно. Офертата на Liv hospital е за 2 вливки на стволови клетки и озонотерапия, на стойност отново19 000 EUR, които не включват ЕЕГ изследване в будно и спящо състояние за обследване на епилепсията на стойност 1500 EUR, както и изписваните добaвки след вливки на приблизителна стойност 500 EUR.
Паола все още не е самостоятелна и с огромни дефицити в поведени и разбиране. Ние като родители живеем с мисълта „ами ако мен ме няма какво ще стане с детето“. Бате е със 7 години по-голям от нея и никога няма да й обърне гръб, но има право на свой самостоятелен живот, без да е родител на сестра си. А ние се борим тя да има пълноценен и самостоятелен живот в нашето общество!
Сумата нужна за вливките е непосилна за нашето семейство и поради този факт се нуждаем от подкрепата на всички Вас! Ще сме благодарни на всяка протегната ръка, защото всяко дете се нуждае от шанс да порасне достойно и да се превърне в самостоятелна личност!
În platforma PavelAndreev.ORG există reguli clar definite pentru plata fondurilor donate în campaniile pentru cauze medicale. Acestea garantează că toate fondurile vor fi utilizate doar pentru tratament și costurile asociate. Toate documentele pentru care s-a efectuat o plată sunt vizibile în secțiunea Știri.
6 modalități simple prin care puteți face donația dvs. - card, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut, IBAN.
În secțiunea Știri veți găsi informații de la inițiatorii campaniilor.
PavelAndreev.ORG este cea mai sigură platformă pentru organizarea următoarei tale campanii.