Вярвам в доброто!

Скъпи приятели,не съм мислила, че ще дойде ден,в който да съм в ролята на молещ за помощ, но съдбата има коварни планове за моето семейство.

Съпругът ми Христо Христов премина спешна , тежка операция на далака през 2021г, но след уверението на реномирана българска болница,че няма данни за онко заболяване, година и половина по-късно се оказа,че е с диагноза Angiosarkom,с разсейки в костите и костния мозък, с първоизточник въпросният далак.

Ударът дойде внезапно, връхлитащо, отвя мечтите ни, отне усмивките ни.За разлика от репликата на българските лекари :"Съжеляваме!" в болница Анадоулу Медикал в Търция чухме:"Започваме утре химиотерапия!"                                 

И започнахме! Беше Януари,ново начало,нова година,надежда за спасение! Шестнадесет химиотерапии всяка седмица,последвани от обнадеждаващ PET скенер,лъчетерапия и пак химиотерапия....

Сменяха се само сезоните , но ние продължавахме напред, докато болестта не изпревари лечението.Наложи се хоспитализиране, заради алергична реакция на организма към едното лекарство.Това ни извади от релси, не само физически и психически, но и финансово.

Всички средства , с които разполагахме, лични, от семейство и роднини се стопиха. Заради сменен план в химитерапевричния курс показателите на Ицо почнаха да падат, а това налага почти седмично пребиваване в болницата за стабилизиране, оценяване и поредната химиотерапия.

Но трудностите не ни заобикалят и получихме поредната,разсейки в черен дроб.

Решението е емболизация , а цената само за това е 22 500 евро, в която не са включени допълнителните разходи по престоя.

За това се обръщам към вас приятели,да ни помогнете в момент, в който знам,че шанса е там,на една ръка разстояние,а не можем да си го позволим!   

Не моля за милост,моля за НАДЕЖДА!