Здравейте, мили и добри хора, скъпи Дарители!
Днес ще Ви разкажа за нашето прекрасно и борбено момиченце - нашата мечта Кристин.
От почти час стоя и не знам как да започна без баналното "мислех, че никога няма да ми се наложи" или "не мога да повярвам, че ни се случва", но болестта може да се случи на абсолютно всеки.
При нас дойде в края на бременността ми, когато беше регистриран "различен" сърдечен ритъм на плода. След няколко прегледа от различни детски кардиолози, беше казано, че проблемът ще се израстне до 1 годишна възраст, ако изобщо се появи след раждането.
Родена на термин, на втория ден от своя живот, Кристин получи първия си кардиогенен шок, със сърдечна честота от 280 уд/мин. Беше поставена на апартана вентилация, а мен ме изписаха - без детенцето ми на ръце.
Последва дълъг месец, в който на 5 дневна възраст в 02.30 ч. през нощта ни звъннаха, че я транспортират по спешност в Национална Кардиологична Болница/НКБ/. Многократни реанимационни действия, интубиране и екстубиране и в края на първия месец от нейния живот се прибрахме заедно вкъщи.
Но за съжаление не за дълго. На 13.12.2021 г. след обилно повръщане тя просто спря да диша, не помня как я закарахме и колко часове прекархме пред реанимация, но си спомням думите на един лекар - "Молете се да изкара нощта".. и тя успя, след 10 дни на апаратна вентилация, най-накрая успях да я прегърна. Първата ни Коледа прекарахме в болницата. Но бяхме заедно.
Имахме една страхотна година, тя растеше, развиваше се, а ние й се радвахме, ходехме на ежемесечни прегледи и нещата изглеждаха нормални.
Докато на 31.01.2023 г. след висока температура и тест, се оказа с грип А. Чрез устройството, с което я следим забелязахме отново висока сърдечна честота, и веднага се насочихме към Кардиологична болница.
Приеха я по спешност в интензивно отделение и ни заявиха, че след ден-два ще ме приемат и мен, за да продължат да я наблюдават. Но по време на престоя й в болницата последва трети кардиогенен шок с честоти до 300 уд/мин. Може ли да си представите 300 пъти вашето сърце да бие за 1 единствена минута? Следващите 2 месеца бяха на постоянна борба за живот й.
Един ден ни извикаха за разговор и чухме най-страшните думи "съжаляваме, но бъдещата прогноза е лоша, детето Ви няма да живее, ние не можем да направим нищо повече за нея, освен да я поддържаме, докато не намерите място, където да я транспортирате".
С това лечението, което се провежда тук в България се изчерпва.
Но ето 2 месеца по-късно, макар и с влошаване на нейното общо здравословно състояние тя все още се бори за живота си.
За съжаление сърцето й не работи правилно, не се съкращава, не изпомпва достатъчно кръв и с всеки изминал ден нещата се влошават. В момента продължава да е в болница, на поддържащи медикаменти - адреналин, допамин, коротроп.
Единственият шанс тя да живее е трансплантация на ново сърчице.
Което ще бъде извършено на два етапа - първо поставяне на специална машина нар. "Berlin heart", което всъщност е мост между сегашното й състояние и втория етап - трансплантацията.
За тези няколко месеца Кристин се бори и преживя много, а мечтите ни са толкова обикновени - да тича с другите деца, да се усмихва и радва на живота, да я заведем на Първия й учебен ден..
Криси има нужда от вашата помощ! За това мили хора, приятели, познати и непознати, молим Ви от сърце - помогнете ни да излекуваме детето си.
Благодарим Ви и бъдете здрави!
Hello, dear and kind people, dear Donors!
Today I will tell you about our beautiful and struggling girl - our dream Christine.
I've been standing here for almost an hour and I don't know how to start without the trite "I thought I would never have" or "I can't believe it's happening to us", but illness can happen to absolutely anyone.
It came to us at the end of my pregnancy when a "different" fetal heart rhythm was registered. After several examinations by different pediatric cardiologists, we were told that the problem would be outgrown by age 1, if it occurred at all after birth.
Born at term, on her second day of life, Christine had her first cardiogenic shock, with a heart rate of 280 bpm. She was put on suite ventilation, and I was discharged - without my baby in my arms.
What followed was a long month, in which at 5 days old we got the call at 2.30am that she was being rushed to the National Heart Hospital/ NCHH/ as an emergency. Repeated resuscitations, intubations and extubations and at the end of her first month of life we were home together.
But unfortunately not for long. On 13.12.2021 after a lot of vomiting she just stopped breathing, I don't remember how we took her and how many hours we spent in front of the resuscitation, but I remember the words of a doctor - "Pray she makes it through the night".. and she did, after 10 days on ventilator, I was finally able to hug her. We spent our first Christmas in the hospital. But we were together.
We had a great year, she was growing, developing, and we were enjoying her, going to monthly check-ups and things seemed normal.
Until on 01/31/2023, after a high fever and test, she turned up with influenza A. Through the device we use to monitor her, we noticed her heart rate was high again, and we were immediately referred to the Cardiology Hospital.
They admitted her to the ICU as an emergency and told us that they would admit me in a day or two to continue monitoring her. But during her stay in the hospital, a third cardiogenic shock followed with rates up to 300 bpm. Can you imagine your heart beating 300 times in 1 single minute? The next 2 months were a constant fight for her life.
One day we were called in for a call and heard the scariest words "we are sorry but the future prognosis is bad, your child will not live, we can do nothing more for her than keep her until you find a place to transport her".
This is the end of the treatment here in Bulgaria.
But here she is 2 months later, albeit with a deterioration in her general health, still fighting for her life.
Unfortunately her heart is not working properly, it is not contracting, it is not pumping enough blood and with each passing day things are getting worse. She is currently still in the hospital, on supportive medications - adrenaline, dopamine, corotrope.
The only chance she has to live is a new heart transplant.
Which will be done in two stages - first inserting a special machine called "Berlin heart", which is actually a bridge between her current condition and the second stage - the transplant.
For these few months Christine has struggled and experienced a lot, and our dreams are so simple - to run with the other children, to smile and enjoy life, to take her to her First Day of School..
Chrissy needs your help! For this dear people, friends, acquaintances and strangers, we ask you from the bottom of our hearts - help us to cure our child.
Thank you and stay healthy!
La plate-forme PavelAndreev.ORG a défini des règles claires pour le versement des fonds donnés dans le cadre de campagnes médicales. Elles garantissent que tous les fonds seront utilisés aux fins prévues du traitement et des coûts associés. Tous les documents sur la base desquels un paiement a été effectué sont visibles dans la section "Actualités".
6 façons faciles de faire un don - carte, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut, IBAN.
Dans la section "Actualités", vous trouverez des informations provenant des initiateurs des campagnes.
PavelAndreev.ORG est la plate-forme la plus sûre pour organiser votre prochaine campagne.