Надежда и отчаяние

Здравейте, мили хора,
Измина се 1 месец, откакто сме в Acibadem Maslak Турция и впечатленията ни от тук са големи - условия, отношение, професионализъм, действия...
След редицата направени изследвания, лъчетерапия и курс химиотерапия постигнахме забележим резултат. София се чувства добре, а визуално почти е възърнала естетическия си вид.

Днес, дори се осмелих да попитам въпросът, който мисля, всяка майка в тази ситуация е задала...какъв шанс ни дават... Отговорът ме обнадежди, цели 50%, при положение, че в България ни бяха, кажи речи отписали.

За жалост, обаче тази радост беше бързо помрачена. Назначени са 6 курса химио-имуно терапия, които ще продължат минимум 6 месеца. 6 месеца далеч от дома, далеч от голямата ми дъщеря, далеч от спътника в живота. И като оставим тази мъка настрана, защото целта оправдава всичко идва и другото, огромната сума пари необходима за лечение, извънредните разходи по престои в болницата за възстановяване след терапиите, квартира, лекарства, временни документи...

И тук идвате Вие, моят лъч надежда. Надежда за спасението на едно дете, което от самото си раждане е по болници. Дайте шанс на София да израстне на площадките, на село, редом със сестра си...
Моля Ви, подкрепете ни, дайте шанс!