Да върнем усмивката на Крисена

Здравейте! Казвам се Крисена Георгиева на 41 години от град Бургас. Майка съм на две прекрасни деца момиче на 13 години и момче на 5 години. След раждането на сина ми през 2019 няколко месеца след това започнах да изпитвам дискомфорт с очите си сълзене и дразнене. И се започна обикаляне по офтомолози и никой не можеше да установи причината.

С времето обаче започна зрението ми да отслабва и очите ми да се подуват. Появиха се и кожни дразнения много сериозни болки в ставите главозамайване. И от там започна едно обикаляне по различни специалисти е Бургас и София. Ревматолози, имунолизи, инфекционисти, офтомолози. Няколко пъти лежах в болница Токуда. Направиха ми се редица изследвания генетични. През това време се влошавах все повече зрението ми също много се влоши виждах само силуети болките в ставите бяха ужасни.

Направиха ми операция през 2021 година на очите с нови лещи но нямаше особен резултат заболяването прогресираше. Съмненията бяха за автоимунно заболяване поддържаха ме с висока доза кортикостероиди. През 2022 ми назначиха подробно генетично изследване за различни видове мутации, но там не се установи нищо конкретно. А моето състояние така се влоши, че не можех да стана от леглото нито да се храня. Няколко пъти влизах Окръжна болница Бургас както и болница Сърце и Мозък Бургас както и болница Сърце и мозък Плевен през 2023 година.

Направих няколко абцеза с много голямо количество гной, които трябваше да се обработят хирургически и да изпия огромно количество антибиотици, защото поддържах температура в продължение на няколко месеца. След, което вече получихме предложение от лекар имунолог да се направи експериментално лечение с фостаматиниб лекарство, за което ни отказаха да се поеме от Здравната Каса. И благодарение на помощта на добри хора, на които благодарим от сърце успяхме да закупим лекарството за 5 месеца .

Но сега сме на етап, че нямаме повече финансовата възможност да го закупуваме, защото лекарството струва 5125лв на месец непосилна сума за семейството ни. Затова се объщаме с молба за помощ към ВАС-ДОБРИ ХОРА. В момента имам лекарството до 20 януари, след което ако не си го набавя прекъсвам лечението,а не ми се мисли за последствията.