ЗАЩО ОБИЧАМ ДА ПЛУВАМ?

Пиша този текст днес, 27.11.2025 година, когато по график би трябвало да съм на плуване. Но не съм, защото точно днес не мога да вляза във вода, но и защото предпочитам да плувам в басейна вместо по пътя към басейна, а в София, с прекъсвания, вали.

Научих се да плувам чак на 36. След 15 години чакане. Не че не исках или не опитах по-рано. Просто не намирах подходящия треньор. След първия опит чух: "Този басейн е детски, ти си голяма. А няма как да те пусна в големия басейн, защото не можеш да плуваш,.." После две дами ме пуснаха в голям басейн заедно с другите тениращи деца, но ми обясниха, че треньорът не е във водата, а до басейна и оттам дава указания. Направих всичко по силите ми, но така и не успях да се отпусна и да почувствам водата...

И така, докато в живота ми не се появи едно морско момиче от Бургас. С огромно сърце. Съвсем директно зададох на Еми ключовия за мен въпрос - Тя има ли проблем да влезе заедно с мен във водата? Защото в учебниците сигурно пише, че мястото на треньора не е във водата, но, повярвайте ми, при човек с двигателно затруднение този модел не работи.

Никога няма да забравя първото ми влизане във водата заедно с Еми. Такава емоция! Имах усещането, че сияя и исках и другите да го видят. Нищо, че бяхме в т. нар. "бебешки коридор" (по-тесен от осталите) и че бях с макарон, с който Еми ме издърпа. Но въпреки това тя не пропусна да ме поздрави с първата ми (или по-точно първата ни) дължина:)

Още в самото начало Еми заяви: "След една година си на състезание!" Когато го чух, ми прозвуча невероятно и невъзможно. Година по-късно обаче наистина имах златен медал от "Бриз Бургас". А как го постигнахме ли? С много търпение, още повече любов, а в добавка - желязна воля и упоритост.

С Еми пътищата ни отдавна се разделиха, но аз продължавам да плувам с огромно удоволствие. Дори съжалявам, че краката не ме слушат толкова, колкото на мен ми се иска и не съм състезател. Дано и това се промени в близко бъдеще:)

От девет години плувам поне два пъти седмично, През летните месеци, когато има по-малко тренировки с деца и повече часове за свободно плуване, и по-често. Любимият ми стил е гръб.Може би защото позицията на тялото ми е най-удобна или защото така ми каза Еми "Все едно си лежиш в леглото":) И аз в началото все питах за възглавничка и одеалце, да не ми е студено:)

Изключително много държа на тренировките в басейна. Пропусна ли ги, ми се отразява директно на настроението. Просто защото плуването е едно от малкото неща, свързани с движение, които мога да правя. Затова ревностно го пазя. И съм готова да си плащам цената - да ставам рано, да се лишавам от сън, да тръгвам по тъмно, да минавам по неравните пътища, по стотиците стъпала нагоре и надолу с тежката раница на гръб...

И всичко това заради нещо много ценно за мен - усещането за СВОБОДА. Във водата тялото е по-леко, мускулите са по-релаксирани. Мога да правя неща, които иначе не мога, като например да ходя назад или настрани. Усещането за свобода ми е толкова важно, че не обичам да плувам в крайни коридори, защото стената ми отнема точно това.

С нетърпение очаквам идния вторник (2.12.). Ако всичко върви по план, отново ще съм във водата:)