Спаси живота на Донка

Не искам синът ми да запомни майка си по снимка. Искам да ме има.

Здравейте,

Казвам се Донка Илиева. На 27 години съм .
Животът ми никога не е бил лесен, но винаги съм се борила. Най-голямата ми сила и смисъл е моят син моето дете, което отглеждам сама.

От 7 години живея с постоянна болка и страх заради проблеми с левия бъбрек. През няколко месеца преминавам през поставяне на стентове и нефростоми, боря се с бактериални инфекции, болници и безкрайни процедури. Свикнах с болката, но никога не се отказах, защото трябва да съм силна за детето си.

През май тази година животът ми се срина. Чух думите, които никой не иска да чуе:
рак на маточната шийка.

Последваха тежки месеци. Претърпях голяма операция в Майчин дом, при която беше установено напреднало заболяване с разсейки в лимфните възли. Само месец по-късно ми се наложиха още две операции в болница Токуда. Организмът ми е изтощен, а болката постоянна.

Освен рака, живея и с забравен стенд в бъбрека, който допълнително усложнява състоянието ми и води до нови инфекции и риск за живота ми.

След много консултации и безсънни нощи взехме най-трудното решение – да потърсим лечение в Турция, защото в България възможностите се изчерпаха.
На 1 декември постъпих за лечение. До момента съм преминала през две тежки терапии, но това е само началото. Предстоят ми още лечения, изследвания и дълъг път на борба.

Всеки ден се боря не само за себе си, а за сина си. За да може той да има майка. Да ме прегръща. Да расте с мен до себе си.

Финансово тази битка е непосилна за мен. Затова днес протягам ръка за помощ.
Моля ви,помогнете ми да живея.
Помогнете ми да продължа лечението си.
Помогнете на едно дете да не остане без майка.

Всяка подкрепа дарение, споделяне, дума на надежда – означава живот.

Благодаря ви от сърце.