Самотен баща се бори да помогне на сина си с ДЦП да проходи

Казвам се Дончо и съм самотен баща на три прекрасни деца – две момичета на 11 и 8 години и моето момче Станислав.

Стаси се роди преждевременно в 29-а гестационна седмица с тегло едва 1300 грама. Първите му дни преминаха в кувьоз, интубиран, борещ се за живота си. След дълъг престой в болницата го изписаха и тогава започна нашата истинска борба.

На година и три месеца проходи, но на пръсти. На две години започна да криви дясното краче и не можеше да стъпва на пета. След множество прегледи и консултации чухме диагнозата, която преобърна всичко – детска церебрална парализа, квадрипареза.

В България ни предложиха между 4 и 6 операции. За едно дете това означава болка, години в болници и несигурен резултат. Потърсихме второ мнение в Турция и там ни дадоха надежда – възможност за само една операция.

През ноември 2021 г. заминахме за Истанбул, където на Стаси беше направена ахилопластика и му беше поставен ботулинов токсин. След тази операция той направи крачка напред. Появи се шанс.

Но този шанс е крехък.

Без постоянна рехабилитация всичко постигнато може да се изгуби. Това означава връщане назад, нови операции и още болка за едно дете, което вече е преминало през толкова много.

Животът ни подложи и на друго изпитание – тежък развод. Оттогава аз сам се грижа за трите си деца. Не е лесно, но те са причината да продължавам всеки ден.

Станислав не е от най-тежките случаи, но точно затова е толкова важно да не спираме. Ако прекъснем рехабилитацията, състоянието му ще се влоши и рискът от нови операции става реален.

Затова се обръщам към вас.

Имаме нужда от помощ, за да продължим рехабилитацията на Стаси. Това не е просто лечение – това е шанс той да ходи по-добре, да живее по-нормално и да има детство като другите деца.

Моля ви, помогнете ни.

Всяка подкрепа и всяко споделяне са крачка напред за моето дете.

Благодаря от сърце на всеки, който ще подаде ръка.