Помогнете на Виктория да живее пълноценно!!!

Update към 01.10.2026г.

Здравейте, приятели на  Вики!!!

Изминаха повече от две години откакто създадохме кампанията за Вики. Две години, изпълнени с терапии, пътувания, надежда, страх, безкрайна работа и малки победи, които за нашето дете са огромни.

Днес е време да Ви разкажем докъде стигна Вики благодарение на всички Вас!!! ❤️

Когато стартирахме кампанията Вики беше само на една година и четири месеца и не можеше все още дори сама да се обърне от гръб по корем и обратно. Рехабилитаторите й отдавна казваха, че е готова, но това все не се случваше. Само седмица след началото на кампанията, тя се обърна сама за първи път.

Затова за нас през тези две години беше важна не само финансовата подкрепа- важни бяха любовта, вярата и положителната енергия, които толкова много хора изпращаха и продължават да изпращат към нашето момиче ❤️

Оттогава Вики извървя дълъг път.

В началото направихме четири апликации на екзозоми от пъпна връв и в продължение на цяла година редовно посещавахме рахабилитационния център Trea Kids в Истанбул, където Вики работеше по метода Бобат. След доброто й повлияване беше взето решение лечението да продължи със стволови клетки. 

Последваха девет вливки, съчетани с рехабилитация в Турция.  С всяка следваща процедура виждахме малки, но значими промени. Вики започна да разбира все повече , отпусна свититите си юмручета, започна да посяга и да играе с играчки, тялото й стана по- стабилно и дойде една от най- големите ни победи - Вики започна да седи самостоятелно. Появиха се и първите думички.

Заради по - силната спастичност в десния крак беше поставен ботокс, а рехабилитацията не е спирала. Днес освен терапиите в Турция, Вики посещава рехабилитационен център в София, където провежда Войта, MNRI, кинезитерапия, плуване и логопедична терапия.

През юли, по препоръка на проследяващи в Турция невролог, Вики премина и през нов комплексен протокол - екзозоми от пулпа на зъб, транскраниална магнитна стимулация, фотобиомодулация с лазер и интензивна рехабилитация.

Резултатите ни дадоха още надежда- Вики започна да прави все по- уверени крачки с проходилка, да използва повече по - спастичната си ръчичка и да казва още думички.

Преди две години Ви помолихме да помогнете на едно  малко момиченце, което не можеше дори да се обърне само. Днес Вики седи самостоятелно, разбира, общува, казва думички и прави крачки с проходилка. ❤️

Но пътят й продължава.

При детската церебрална парализа  всяко ново умение изисква много време, постоянство  и стотици часове работа. Това, което за друго дете идва естествено, за Вики може да означава години усилия. Затова всяка нейна малка крачка  за нас е огромна победа.

След доброто повлияване от последния протокол препоръката е той да бъде повторен, ако може няколко пъти. Стойността на един протокол е 16 000 евро, а отделно ежедневните терапии и рехабилитация на Вики в България и Турция възлизат на около 35 000 евро годишно.

Ние ще продължим да правим всичко по силите си, защото виждаме колко много може нашето момиче. Но не можем да извървим този път сами.

Моля Ви, продължавайте да бъдете до Вики 🙏🙏🙏❤️❤️❤️ С дарение, със споделяне, с добра дума или просто с вярата си в нея!!!

Мечтата ни остава същата - един ден да видим Вики да направи своите самостоятелни крачки, да говори, да играе с другите деца и да бъде възможно най - самостоятелна.

Благодарим Ви, че повече от две години вървите редом с нея!!! Продължавайте да вярвате във Вики заедно с нас ❤️❤️❤️

.........................................................................

Здравейте, хора с големи сърца!

Казвам се Кръстина и съм майка на Виктория, на 1г и 4м, с микроцефалия и детска церебрална парализа.

Вики е наша сбъдната мечта, най-лъчезарното и усмихнато момиченце, което познавам, и принцесата на мама, бати и тати.

❗️❗️❗️ОБРЪЩАМ СЕ С ПРИЗИВ КЪМ ВАС: МОЛЯ ВИ, ДОБРИ ХОРА, ПОМОГНЕТЕ Ѝ ДА ПРОХОДИ И ПРОГОВОРИ, ДА ТИЧА И ИГРАЕ ЗАЕДНО С ДРУГИТЕ ДЕЦА, ДА ВОДИ ПЪЛНОЦЕНЕН НАЧИН НА ЖИВОТ ❗️❗️❗️

Нейната диагноза е един звучен шамар за нас, един безкраен кошмар, от който все си мислехме, че ще се събудим, но уви- няма, реалност е! Нашето сладко къдраво момиченце е с увреждания в мозъка и ДЦП - все още не може да се обръща, да сяда, да ходи, да говори. Не мога да опиша болката, която изпитва моето майчино сърце, когато вижда връстниците ѝ вече да ходят, тичат и играят. А моето дете е приковано към количката, принудено е да обикаля по доктори и всеки ден да прекарва часове в рехабилитация и процедури.

Не мога да ви опиша болката, която изпитвам, когато трябва да отговарям на въпросите на братчето ѝ: „Мамо, Вики ще проходи ли? Ще проговори ли? Кога? Много ми е мъчно за нея, мамо. Вземи паричките от касичката ми за лечението ѝ, искам да си играем и да тичаме заедно с нея.“

Виктория е родена доносена, в 38г.с. с тегло 3 720гр и ръст 51см. Цялата бременност протече сравнително нормално, с изключение на 2-3 остри вирусни инфекции, които аз прекарах. Гинекологът ми ме уверяваше, че няма страшно, че всичко е наред. По-късно ми откриха и тромбофилия, която също може да е причина за състоянието ѝ. Но на пръв поглед бебето се развиваше добре и вървеше с 3 седмици напред, нищо не предвещаваше тази трагедия.

За съжаление се роди с двойно увита пъпна връв и в умерена асфикция, не изплака веднага. Околоплодните води и пъпната връв са били зелени, което показва наличието на инфекция и/или липса на кислород. По-късно разбрахме, че много малко бебета се увиват около пъпната си връв просто ей така, от много движения. Малката душичка явно е страдала много и се е увила два пъти.

След раждането беше поставена на кислородна палатка в интензивен сектор. На следващия ден уж всичко вече беше наред и я свалиха в детска стая. Радостта ни обаче продължи много кратко. Дори не успях да я гушна. На 42-рия час след раждането са забелязани гърчови прояви и тя отново беше качена в интензивен сектор и поставена в кувьоз, за да се проследява по-обстойно. Трансфонтанелното ехографско изследване показа наличие на мозъчен оток. Отдадоха го на увитата пъпна връв и на това, че не е изплакала веднага. Никой не подозираше, че има големи увреждания в мозъка. Започнаха лечение и Вики престоя 18 дни в интензивното отделение. Аз бях изписана и това бяха две кошмарни седмици, в които можехме да я виждаме през ден за няколко минути. Гърчовете и отокът бяха овладени и след толкова сълзи, най-накрая прибрахме малката принцеса вкъщи и я гушнахме за първи път. Казаха ни, че най-вероятно всичко ще остане без последици, просто за всеки случай трябва да я наблюдава неонатолог. На четири месечна възраст обаче се установи, че главата не расте достатъчно. След проведени скенер и ядрено-магнитен резонанс се видяха уврежданията в мозъка и окончателно беше поставена диагнозата „микроцефалия“ и изоставане в развитието.

От тогава насам провеждаме лечение в Турция и ежедневна рехабилитация в България. Има напредък, но резултатите са незадоволителни. Вече официално ѝ е поставена и диагнозата детска церебрална парализа- спастична диплегия. Все още никой не може да даде еднозначен отговор за причината довела до състоянието ѝ. Направихме много изследвания: образни, генетични, метаболитни, TORCH панели- най-вероятно се касае за инфекция, като тромбофилията също може да е изиграла своята роля.

Лекуващият я невролог в Турция дава големи надежди за умствено и двигателно подобрение, за прохождане и проговаряне, ако се приложат няколко терапии с екзозоми и стволови клетки, както и рехабилитация там. Досега сме заплащали всички разходи сами и с помощта на роднини, а сумите изобщо не са малки. Но сумата от 76 132 евро е непосилна за нас, а от нея зависи щастието на детето ни. Въпреки, че е толкова малка, разбира, чувства и усеща всичко - натъжава се, когато гледа другите деца да тичат, играят, да се люлеят, да се пускат по пързалките

МОЛЯ ВИ, СКЪПИ ДАРИТЕЛИ, ПОМОГНЕТЕ НА ВИКТОРИЯ ДА ПОБЕДИ- ДА ИМА ЕДНО ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО, ДА ТИЧА И ИГРАЕ С ОСТАНАЛИТЕ ДЕЦА❗️❗️❗️

МОЛЯ ВИ С ЦЯЛОТО СИ ИЗСТРАДАЛО МАЙЧИНО СЪРЦЕ❗️❗️❗️

============================================================================================================

Здравейте, хора с големи сърца!

Казвам се Кръстина и съм майка на Виктория, на 1г и 4м, с микроцефалия и детска церебрална парализа

Вики е наша сбъдната мечта, най-лъчезарното и усмихнато момиченце, което познавам, и принцесата на мама, бати и тати.

❗️❗️❗️ОБРЪЩАМ СЕ С ПРИЗИВ КЪМ ВАС: МОЛЯ ВИ, ДОБРИ ХОРА, ПОМОГНЕТЕ Ѝ ДА ПРОХОДИ И ПРОГОВОРИ, ДА ТИЧА И ИГРАЕ ЗАЕДНО С ДРУГИТЕ ДЕЦА, ДА ВОДИ ПЪЛНОЦЕНЕН НАЧИН НА ЖИВОТ ❗️❗️❗️

Нейната диагноза е един звучен шамар за нас, един безкраен кошмар, от който все си мислехме, че ще се събудим, но уви- няма, реалност е! Нашето сладко къдраво момиченце е с увреждания в мозъка и ДЦП - все още не може да се обръща, да сяда, да ходи, да говори. Не мога да опиша болката, която изпитва моето майчино сърце, когато вижда връстниците ѝ вече да ходят, тичат и играят. А моето дете е приковано към количката, принудено е да обикаля по доктори и всеки ден да прекарва часове в рехабилитация и процедури.

Не мога да ви опиша болката, която изпитвам, когато трябва да отговарям на въпросите на братчето ѝ: „Мамо, Вики ще проходи ли? Ще проговори ли? Кога? Много ми е мъчно за нея, мамо. Вземи паричките от касичката ми за лечението ѝ, искам да си играем и да тичаме заедно с нея.“

Виктория е родена доносена, в 38г.с. с тегло 3 720гр и ръст 51см. Цялата бременност протече сравнително нормално, с изключение на 2-3 остри вирусни инфекции, които аз прекарах. Гинекологът ми ме уверяваше, че няма страшно, че всичко е наред. По-късно ми откриха и тромбофилия, която също може да е причина за състоянието ѝ. Но на пръв поглед бебето се развиваше добре и вървеше с 3 седмици напред, нищо не предвещаваше тази трагедия.

За съжаление се роди с двойно увита пъпна връв и в умерена асфикция, не изплака веднага. Околоплодните води и пъпната връв са били зелени, което показва наличието на инфекция и/или липса на кислород. По-късно разбрахме, че много малко бебета се увиват около пъпната си връв просто ей така, от много движения. Малката душичка явно е страдала много и се е увила два пъти.

След раждането беше поставена на кислородна палатка в интензивен сектор. На следващия ден уж всичко вече беше наред и я свалиха в детска стая. Радостта ни обаче продължи много кратко. Дори не успях да я гушна. На 42-рия час след раждането са забелязани гърчови прояви и тя отново беше качена в интензивен сектор и поставена в кувьоз, за да се проследява по-обстойно. Трансфонтанелното ехографско изследване показа наличие на мозъчен оток. Отдадоха го на увитата пъпна връв и на това, че не е изплакала веднага. Никой не подозираше, че има големи увреждания в мозъка. Започнаха лечение и Вики престоя 18 дни в интензивното отделение. Аз бях изписана и това бяха две кошмарни седмици, в които можехме да я виждаме през ден за няколко минути. Гърчовете и отокът бяха овладени и след толкова сълзи, най-накрая прибрахме малката принцеса вкъщи и я гушнахме за първи път. Казаха ни, че най-вероятно всичко ще остане без последици, просто за всеки случай трябва да я наблюдава неонатолог. На четири месечна възраст обаче се установи, че главата не расте достатъчно. След проведени скенер и ядрено-магнитен резонанс се видяха уврежданията в мозъка и окончателно беше поставена диагнозата „микроцефалия“ и изоставане в развитието.

От тогава насам провеждаме лечение в Турция и ежедневна рехабилитация в България. Има напредък, но резултатите са незадоволителни. Вече официално ѝ е поставена и диагнозата детска церебрална парализа- спастична диплегия. Все още никой не може да даде еднозначен отговор за причината довела до състоянието ѝ. Направихме много изследвания: образни, генетични, метаболитни, TORCH панели- най-вероятно се касае за инфекция, като тромбофилията също може да е изиграла своята роля.

Лекуващият я невролог в Турция дава големи надежди за умствено и двигателно подобрение, за прохождане и проговаряне, ако се приложат няколко терапии с екзозоми и стволови клетки, както и рехабилитация там. Досега сме заплащали всички разходи сами и с помощта на роднини, а сумите изобщо не са малки. Но сумата от 76 132 евро е непосилна за нас, а от нея зависи щастието на детето ни. Въпреки, че е толкова малка, разбира, чувства и усеща всичко - натъжава се, когато гледа другите деца да тичат, играят, да се люлеят, да се пускат по пързалките

МОЛЯ ВИ, СКЪПИ ДАРИТЕЛИ, ПОМОГНЕТЕ НА ВИКТОРИЯ ДА ПОБЕДИ- ДА ИМА ЕДНО ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО, ДА ТИЧА И ИГРАЕ С ОСТАНАЛИТЕ ДЕЦА❗️❗️❗️

МОЛЯ ВИ С ЦЯЛОТО СИ ИЗСТРАДАЛО МАЙЧИНО СЪРЦЕ❗️❗️❗️