Историята на Даниела, разказана от нея
Казвам се Даниела Тодорова и съм родена през 1984 година. От малка живея с наднормено тегло. Докато другите деца тичаха и играеха, аз стоях отстрани. Често идваха при мен не защото искат, а защото ме съжаляваха.
В училище ми се подиграваха заради килограмите. Плакала съм много, но рядко показвах болката си.
На 15 години загубих майка си и останах само с баща ми. Опитвах се да бъда силна, но вътрешно се разпадах. Тогава започнаха и епилептичните припадъци. Баща ми, въпреки че беше на 70 години, работеше всеки ден, за да ми осигури необходимото.
С времето завърших образованието си, започнах работа и създадох семейство. След пандемията обаче затънахме в дългове и заминахме в чужбина с надежда за по-добър живот. Там многократно бях отхвърляна заради теглото си. Оставала съм без работа и дори без подслон. Случвало се е да спя на улицата.
Върнах се в България със сериозно влошено здраве.
Днес страдам от исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и тежко затлъстяване с огромна мастна престилка. Теглото ми вероятно е над 200 килограма и не може да бъде измерено със стандартен кантар. Движението ми е силно ограничено. Преди можех да вървя километри, а сега спирам по много пъти дори до магазина. Всеки ден се питам дали ще мога да изкача стълбите или да се кача в автобус.
Единственият ми шанс да отслабна и да подобря състоянието си е операция на стомаха. След консултации със специалисти в Турция получих възможност за такава интервенция. Поради сърдечните ми заболявания са необходими допълнителни изследвания, лечение и около 10 дни болничен престой.
Общата сума за лечението е 13 000 евро – непосилна за мен.
Моля ви, ако имате възможност, помогнете ми. Всяка подкрепа е шанс да продължа да живея и да имам нормален живот. Ако не можете да помогнете финансово, моля ви, споделете историята ми. Понякога едно споделяне достига до човека, който може да спаси живот.