Дари живот за мама Дима

Дари живот за мама Дима

Днес прося аз живот за мама- 
ах, бързокрил и шеметен живот...
Един път, миличката, някой не намрази!
Дори да страда, другите ще пази,
ще се усмихва в болка с кроткия си нрав...
А как ще ни боли, когато тази доброта я няма!

Днес моля аз добрия Бог да я спаси,
да се смили над скромния и свят,
във който светят тъй божествено добрите и очи,
когато се усмихва кротко. Ах, как ще боли,
ах, как ще липсва ореолът и сред розов цвят...
И как сърцата ни без мама ще кървят!

А лекарският глас кънти в главата 
и срязва като скалпела душата ми!
Не мога да заплача- ступор, после плача,
сърцето ми кърви и боря демони...

Но аз ли, майчице, те разболях?
Аз толкоз лоша дъщеря ли бях?
В забързаното търсене на щастие, 
аз ли докарах ти това нещастие?

О, замълчи, ти глас зловещи и прокобни! 
Пред тебе, мамо, всички сме виновни!
Ти ще живееш! С обичта и твоя смях, 
ще стане болестта на пух и прах!

Днес моля Бог и му благодаря от мене,
че дава ми прекрасно с тебе време!
Аз моля Бог за прошка и за чудо! Зная,
че твърде рано е да литваш, мамо, в рая!

Да имаш майка- щастие неземно,
да имаш чиста, пазеща любов-
такова щастие вълшебно
дарил ми е добрият Бог! Поклон!

   Преди една година, точно преди Коледа се срина моето здраве и се установи жестока болест. Сега за втори път по същото време преди Коледа, се срина моята майка, също с жестока диагноза.  Моята една година на борба измина, много болка и много просветление душата ми преживя. Откакто приятелка откри кампания за моето спасявяне тук, започна лечението ми в Анадолу медикал център, Истанбул. Една година оживях с метастазирал, напредал рак на дебелото черво, с разсейки в различни органи, лимфи и кости. Видях от първо лице паралелната реалност зад болничните стени. Не рухнах - оцелях и вървях към подобрение с всеки месец. Измина една година, в която всеки ден се сбъдва чудото -живот за мен, благодарение и на Вас! Благодаря, дарители на живот и поклон!

    И сега, отново преди Коледа, година по- късно, сякаш с дежавю, кошмарът се отключи за втори с пълна сила за нашето семейство, този път с разболяването на моята майка. След внезапен припадък, последван от повръщане и лека загуба на памет, скенерът и ЯМР на глава показаха страшна картина- огромен тумор в лява темпорална област на главния мозък. Тръпки ни побиха, кръвта ни застина, когато докторът изрече това...

   На 6- ти януари, с мама отпътувахме с линейка за Турция. Заедно с моята поредна вливка на таргетна терапия в Анадолу, мама постъпи в болницата и на 12- ти януари я оперираха и извадиха целия 68 мм тумор, впит в мозъка и. Благословен да е професор Ахмет Хилми Кая!  В операционната мама влезе с усмивка и когато я видях в реанимация след операцията, отново ме посрещна с усмивка! Мама е с фина натура, чиста по детски душа, благ нрав, но силен дух! За жалост, въпреки молитвите, хистологията показа злокачествено образувание на главния мозък от агресивен вид. 

   Последващото лечение спешно налага 32 курса лъчетерапия, химиотерапия и множество контролни прегледи и изследвяния за борба с болестта, както и немалък престой в чужбина. Молим се да не рецидивира никога! Ние нямаме възможност да покрием сами разходите по лечението, затова отново отправям молба за помощ към Вас тук- дарете живот за мама, на земята са нужни чисти души, добри сърца и нежни усмивки- такава е мама! Както помагате на мен, умолявям Ви да помогнете и на моята майчица! Изпитвам вина, защото тя бе до мен неотлъчно в битката ми за живот. Какво е преживяла от другата страна, гледайки детето си да страда, само мога да гадая. Сега, когато тя е слаба и болна, аз се чувствам неволен убиец и жертва- ужасна болка стяга гърдите ми! Без мама трите ми деца нямаше да бъдат така обичани и обгрижвани в отсъствието на мен и на баща им покрай лечението ми. Сега как сама да помогна на себе си, на нея и на цялото ни семейство? Вярвам, че ще има светлина след мрака, продължаваме смело напред! 

   Покрай болката, тъгата, страхът, срамът и отчаянието, се научих повече да вярвам, обичам, да давам кураж и надежда, да се боря, да моля за помощ, и да благодаря от сърце! Ако не беше Вашата- човешката помощ към мен, аз щях да се удавя в собствените си черни мисли и страхове отдавна преди болестта да ме довърши! Но днес съм жива, по- силна, по- одухотворена, подвижна, преродена, прогледнала, ценяща малките мигове. Макар, че борбата за живот продължава- борбата за мен, борбата за мама и борбата да съхраним цялото си семейство, въпреки трудностите, аз имам вяра в утрешния ден. 

   Моля от сърце днес да бъдете с нас и да дарите, макар и мъничко за мама!  Положителната човешка енергия създава чудесата за всички нас- знам, защото ми се случи и се случва всеки ден! Бог да помага и пази добрите души! Амин!