Здравейте, скъпи Дарители! Казвам се Йоанна Минева и ще ви разкажа в подробности историята на моя син Мартин, който се сблъска с тежкото заболяване рак и ще потърся вашата помощ, за да спасим сина ми и да му осигурим пълноценен живот.
През февруари Мартин е забелязал случайно раничка в края на езика. Тогава не е споделил този проблем с нас, защото не го е боляла и не й е обърнал внимание. След известно време, в началото на месец март, ни каза за нея и ни я показа. На другия ден с баща си отиде на преглед при личния ни лекар. След прегледа мнението на доктор Симов е било, че се касае за афтозен стоматит. Изписани бяха крем за мазане и и спрей, с които да се лекува. След една седмица мазане и пръскане нямаше никакъв резултат, раничката си остана във същия вид. Тогава личния лекар ни насочи към специалист УНГ. Посетихме такъв лекар, който отново му изписа крем и спрей за третиране на мястото. След около нови десет дни, упорито мазане и пръскане, нямаше резултат от приложеното лечение. Междувременно заведохме Мартин при семейния стоматолог, който изрази силно безпокойство от това което видя. Обясни ни, че една седмица ако не зарасне афта или раничка, това е сигнал за нещо по сериозно. Насочи ни към лицево-челюстен хирург. На 23.03. посетихме такъв в Правителствена болница, за да направим консултацията и прегледа. Наблюдавах доктор Славчев при извършване на прегледа и забелязах безпокойство му. Тогава за първи път усетих, че нещо не е наред. След прегледа доктора каза, че това което вижда въобще не му харесва. Обясни, че трябва да се направи биопсия, но той в момента не може, защото нямал някакъв сертификат. Доктор Славчев се е преместил от болница Токуда в Правителствена болница и поради тази причина чакал сертификата си. Разбрахме се да му се обадя на 28.03, но и тогава не беше получил необходимия документ. Помоли да се обадя на 31.03, но аз вече бях много обезпокоена, затова намерих още същия ден - 28.03. друг специалист. Професор Станимиров от Александровска болница прегледа Мартин още на следващия ден, като неговото мнение беше, че трябва спешно да се направи биопсия, тъй като се касаело за много рядко срещан за тази възраст карцином. Даже в неговата дългогодишна практика е имал само един случай на такава възраст, пак 17 годишно момиче.
Бяхме обезпокоени, но не очаквахме тази диагноза и то без биопсия. Тя след няколко дни потвърди казаното от професор Станимиров. Неофициално получих информация за резултата на 10.04. , като ми съобщиха диагнозата - плоскоклетъчен карцином и какви са последствията. Притеснявах се как да съобщя тази лоша новина на съпруга ми, защото той има проблеми с кръвното, затова реших вечерта да извикам приятели и да му кажем. Приятелите ни показаха видеозапис от предаване по БТВ с Неделя Щонова. В него участваше, като гост младо момиче със същата диагноза, казва се Веселина Попова. От този видеоклип разбрахме, че в Турция се прави реконструкция на езика. На 11.04. след излизането на резултата бяхме извикани при професор Станимиров, за да обсъдим какво следва нататък.
Обсъдихме с него възможностите за реконструкция, но той категорично каза, че в България не се правят такива операции и скоро нямало да се правят, защото нямаме техника и специалисти. Правели се само в по-развитите страни. След този разговор бях твърдо решена, че ще направя всичко, за да спася детето си. Веднага потърсих съдействие от приятели, за да се видя с доктор Николай Недев от болница Аджъбадем Младост. Доктор Недев участваше в предаването на Неделя Щонова и от там разбрахме, че професорът който е оперирал Весела Попова в Турция се казва Хакан Агир. Уредиха ни час за преглед още на следващия ден. Доктор Недев прегледа Мартин, снима езика му и писа веднага на професор Хакан Агир. Бях много настоятелна в молбата си професора да ни приеме за преглед. След няколко дни чудото се случи, обадиха ми се, за да ми кажат, че на 17.04. от 18 ч. професорът ще ни очаква. На 17.04. отидохме на преглед, професорът потвърди диагнозата и каза, че може да направи реконструкцията на 28.04. Обясни ни подробно как ще се случат нещата. Взема се парченце от вътрешната страна на бузата и се поставя на изрязаното място. Операцията била около 5-6 часа. Обясни ни също, че в началото ще бъде леко засегнат говора, но след няколко седмици той щял да си е нормален. Това много ни успокой, детето ни ще води нормален начин на живот. Няколко дни също трябва да се храни с пасирани храни. За последващо лечение, каза, че след операцията ще говорим. Сподели, че ще му се премахнат и от лимфните възли на шията, защото мисли, че там има разсейки. Професор Хакан също каза, че този вид рак не е характерен за тази възраст. Срещал се при зрели, възрасти хора, които злоупотребяват с алкохол и цигари. Направиха на Мартин пет скенер на 19.04., но нямаме още резултати, защото четвъртък и петък в Турция имат религиозен празник и не работят. До този момент Мартин се държеше мъжки, не се е оплаквал от нищо, но след разговора с професор Хакан забелязах, че е замислен и вече леко притеснен. Вечерта даже на шега каза, че е ,,голям късметлия,, на тази възраст само 0,0001% от населението имат такъв вид рак. Марти ни сподели, че още преди да излезе резултата е знаел, че това е рак. Чел е в интернет и е гледал снимки, които приличат на неговата рана и така разбрал какво е всъщност образуванието му. Баща му не издържа и излезе да си поплаче. Сега се подготвяме да пътуваме. Мартин трябва да постъпи в болницата на 27.04, за да го подготвят за операцията. Това е всичко. Надявам се и вярвам, че детето ми ще се справи с трудностите. Силно вярвам в това!
Офертата, която имаме е само за оперативното лечение и е на стойност 54 000 лева. Предстои да ни издадат поетапно оферти и за следоперативното лечение.
Hello, dear Donors! My name is Ioanna Mineva and I will tell you in detail the story of my son Martin, who faced the serious disease cancer and I will seek your help to save my son and give him a full life.
In February, Martin accidentally noticed a lump on the tip of his tongue. He didn't share this problem with us at the time because it didn't hurt and he didn't pay attention to it. After a while, in early March, he told us about it and showed it to us. The next day he went with his father to see our GP. After the examination, Dr. Simov's opinion was that it was aphthous stomatitis. A cream ointment and and spray were prescribed to treat it. After a week of smearing and spraying there was no result, the sore remained in the same form. The GP then referred us to an ENT specialist. We visited such a doctor who again prescribed him cream and spray to treat the spot. After about another ten days, persistent dabbing and spraying, there was no result from the treatment applied. In the meantime we took Martin to the family dentist who expressed great concern at what he saw. He explained to us that a week if an aphta or sore does not heal, it is a signal of something more serious. He referred us to a maxillofacial surgeon. On 23.03. we visited one at Government Hospital for the consultation and examination. I observed Dr Slavchev performing the examination and noticed his anxiety. That was the first time I felt that something was wrong. After the examination, the doctor said he didn't like what he saw at all. He explained that a biopsy needed to be done, but he couldn't at the moment because he didn't have some sort of certificate. Doctor Slavchev had moved from Tokuda Hospital to Government Hospital and was waiting for his certificate for that reason. We agreed to call him on 28.03, but even then he had not received the required document. He asked me to call on 31.03, but I was already very worried, so I found another specialist the same day - 28.03. Professor Stanimirov from Alexandrovska Hospital examined Martin the very next day, and his opinion was that a biopsy should be done urgently, as it was a very rare cancer for this age. Even in his many years of practice he had only had one case of this age, again a 17 year old girl.
We were worried but not expecting this diagnosis and without a biopsy. She confirmed what Professor Stanimirov had said a few days later. Unofficially I received information about the result on 10.04. , I was told the diagnosis - squamous cell carcinoma and what the consequences were. I was worried about how to break this bad news to my husband, because he has blood pressure problems, so I decided to call friends in the evening and tell him. Our friends showed us a video of a show on BTV with Nedelya Shchonova. It featured, as a guest, a young girl with the same diagnosis, her name was Veselina Popova. From this video we found out that a tongue reconstruction was being done in Turkey. On 11.04. after the result came out we were called to Professor Stanimirov to discuss what next.
We discussed with him the possibilities of reconstruction, but he categorically said that in Bulgaria such surgeries are not done and will not be done soon because we do not have the equipment and specialists. They are only done in more developed countries. After this conversation I was determined that I would do everything to save my child. I immediately sought help from friends to see Dr. Nikolay Nedev from Agyabadem Mladost Hospital. Doctor Nedev participated in Nedelya Shchonova's show and from there we found out that the professor who operated on Vesela Popova in Turkey is called Hakan Agir. They arranged an appointment for us the very next day. Doctor Nedev examined Martin, photographed his tongue and wrote immediately to Professor Hakan Agir. I was very insistent in asking the professor to see us for an examination. After a few days the miracle happened, they called me to tell me that the professor would be expecting us on April 17 at 6 pm. On 17.04. we went for the examination, the professor confirmed the diagnosis and said he could do the reconstruction on 28.04. He explained to us in detail how things would happen. A piece of the inside of the cheek was taken and placed on the excised area. The operation was about 5-6 hours. He also explained to us that speech would be slightly affected at first, but after a few weeks it would be back to normal. This reassured us a lot, our child will lead a normal life. He also has to be fed with blended foods for a few days. For follow up treatment, he said after surgery we will talk. He said that they will also remove the lymph nodes on his neck because he thinks there are dissections there. Professor Hakan also said that this type of cancer is not typical for this age. It occurred in mature, aged people who abused alcohol and cigarettes. They gave Martin five scans on 19.04., but we don't have the results yet because Thursday and Friday are a religious holiday in Turkey and they don't work. Up to this point Martin has been acting manly, he hasn't complained about anything, but after talking to Professor Hakan I noticed that he was pensive and already slightly worried. In the evening he even jokingly said that he was ,,very lucky,, at this age only 0,0001% of the population have this kind of cancer. Marty told us that even before the result came out he knew it was cancer. He read on the internet and looked at pictures that looked like his wound and that's how he found out what his growth actually was. His father couldn't stand it and went out to cry. Now we are getting ready to travel. Martin is due to be admitted to hospital on 27.04 to prepare him for the operation. That's all. I hope and believe that my child will cope with the difficulties. I strongly believe in this!
The offer we have is only for the surgical treatment and is worth 54 000 BGN. We are going to issue a phased offer for the post-operative treatment as well.
В платформата PavelAndreev.ORG има ясно определени правила за изплащане на дарените средства при медицинските кампании. Те гарантират, че всички средства ще бъдат оползотворени целево за лечението и съпътстващите го разходи. Всички документи, по които е направено плащане са видни в секция Новини.
6 лесни начина да направите своето дарение - карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut, IBAN.
В секция Новини ще откриете информация от инициаторите на кампаниите.
PavelAndreev.ORG е най-сигурната платформа за организиране на следващата ти кампания.