Изпитването на лека тревожност се приема като част от живота ни, тъй като ежедневно се изправяме пред различни предизвикателства. Когато нивата на тази тревожност обаче станат твърде високи и често неконтролируеми, се стига до там да не могат да бъдат изпълнявани обикновени неща от ежедневието. Безпокойството и страхът стават толкова постоянна част от него, че това често води до панически пристъпи. Определят тревожността като една от съвременните болести, покрай която се заговори за това колко е важно да обръщаме внимание на менталното си здраве. Пандемията от Covid-19 още повече допринесе за разпространението ѝ, което от друга страна направи този проблем по-видим. Проблем, за който започна да се говори много по-открито и да не се замита под килима, както се случваше обикновено преди това.
Тревожността може да има различни проявления и също толкова различни причини за появата ѝ. Например генерализираното тревожно разстройство включва постоянна и прекомерна тревожност, безпокойство относно ежедневни проблеми като здраве, работа или финанси. Обикновено е трудно да се контролира и влияе на това как се чувствате физически. Често се проявява заедно с други тревожни разстройства или депресия. Социалната фобия или социалното тревожно разстройство включва високи нива на безпокойство в социални ситуации, заради страх от отхвърляне и оценяване от другите.
Паническото разстройство пък включва повтарящи се епизоди на внезапно чувство на силна тревожност или ужас, които достигат връх в рамките на минути и тогава се появяват така наречените пристъпи на паника. Те от своя страна могат да доведат до безпокойство, че ще се появят отново, или до избягване на ситуации, в които са възникнали. Агорафобията също се приема за вид тревожно разстройство. При нея се избягват хора, тълпи, места и ситуации, които могат да доведат също до панически пристъп. Появява се усещане за безпомощност и води до съзнателна изолация от външния свят.
Проява на тревожност са и специфичните фобии, които понякога развиваме във времето или при определени ситуации. Например страх от животни, насекоми, места или хора, като клаустрофобията, която предизвиква безпокойство от затворени или тесни пространства. Тук може да се добави и непрекъснатият страх от физически здравословен проблем. Вид тревожност е и обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), при което се проявява различна обсесия от повтарящи се, рутинни поведения като начин за справяне с безпокойството. Посттравматично стресово разстройство (PTSD) пък се развива след преживяване на травматично житейско събитие. То включва разстройващи спомени, ретроспекции, кошмари и трудности със съня и често се отключва внезапно, дори когато е минало време от негативното преживяване.
Един от основните симптоми на тревожните разстройства е трудното справяне със страховете и притесненията. Честите признаци и симптоми на тревожност включват чувство на нервност, неспокойствие или напрежение, както и усещане за надвиснала опасност и паника. Тревожността може да ви накара да почувствате уплашени или безсилни, сякаш нещо лошо ще се случи или сте в опасност. Физически се проявява чрез ускорен сърдечен ритъм, учестено дишане, изпотяване, треперене и чувство на слабост или умора. Може да разпознаете тревожността и с липсата на концентрация, проблеми със съня, като и със стомашно-чревния тракт. И ако обикновеното безпокойство може лесно да бъде овладявано, то при нея този контрол липсва и това води до непрестанно избягване на неща, които предизвикват паника и тревожност. Това може да повлияе на ежедневието ви, защото се тревожите прекалено много за миналото, настоящето или бъдещето и ви е трудно да мислите за нещо друго.
Причините за тревожността не са напълно изяснени, нито пък тези, поради които някои хора достигат до степен, в която тя пречи на живота им. Смята се, че редица фактори допринасят за тревожните разстройства, както и че жените са по-склонни да ги развият, отколкото мъжете. Нещата, които могат да доведат до такъв тип разстройство, се наричат рискови фактори. Това може да бъде преживяване на травматично събитие, което увеличава риска от посттравматично разстройство. Наличието на друго психично разстройство, като депресия, също е рисков фактор. Емоционалното, физическото и сексуалното насилие или отхвърлянето от родителите в детството също е свързано с тревожни разстройства, които се проявяват по-късно в живота. Ниско самочувствие, стресови или негативни житейски събития, като загуба на близки хора, тежко заболяване или грижата за някой болен, също може да ви накарат да се почувствате претоварени и тревожни. Злоупотребата с алкохол и наркотици също може да допринесат за появата на тревожно разстройство, а някои хора използват тези вещества, именно за да скрият или облекчат симптомите на тревожност. Те могат да изчезнат с времето, но могат и да се влошат, затова е добре навреме да бъдат взети мерки и да се поиска лекарска помощ, за да може да се върнете към нормален ритъм на живот.
Когато симптомите станат трудни за контролиране и усещате, че се чувствате в криза, че сте непълноценни, дори извършвайки нормални ежедневни задължения, може би е добре да се консултирате със специалист. Тревожните разстройства обикновено се лекуват с психотерапия, с лекарства, а понякога се препоръчва комбинация от двете. При психотерапията могат да се използват конкретен тип терапии като когнитивно-поведенческа или експозиционната, които се фокусират именно върху справянето със страховете, които са в основата на тревожното разстройство и помагат в изграждането на мислене и поведение, които помагат да се чувствате по-малко тревожни и уплашени.
Колкото до лекарствата – те не лекуват тревожни разстройства, по-скоро спомагат за облекчаване на симптомите, особено ако кризата е по-силна и продължителна. Понякога биват предписвани антидепресанти, които се използват за лечение на депресия, но могат да бъдат полезни и за лечение на тревожни разстройства. Те могат да помогнат за контролиране на настроението или стреса. Може да се наложи да опитате няколко различни вида, преди да намерите този, който подобрява вашите симптоми и е добре да се знае, че те действат с натрупване, преди да започнат да действат. За намаляване на симптомите на тревожност, пристъпи на паника или силен страх и безпокойство се използват и лекарствата от групата на бензодиазепините. Въпреки че понякога се използват за генерализирано тревожно разстройство, те имат както предимства, така и недостатъци. Обикновено действат по-бързо от антидепресантите, но и може да предизвикат зависимост. Другото, което е важно е да се знае, че трябва да се спират поетапно, а не изведнъж, защото могат да се засилят отново симптомите на безпокойство. Понякога за облекчаване на физическите проявления като ускорен пулс и треперене, се предписват бета-блокери, но те помагат само за кратки периоди и могат да се използват „при необходимост“ за намаляване на острото безпокойство. Изборът на правилното лекарство, дозата и планът за лечение трябва да се извършва под наблюдението на експерт и да е напълно индивидуално спрямо човека и неговото медицинско състояние.
Колкото повече знаете за причините на тревожност, толкова по-добре ще бъдете подготвени да управлявате симптомите и по-лесно ще управлявате кризите. Освен терапията и лекарствата, понякога е добре да се променят и някои ежедневни навици. Например може да намалите храните и напитките, които съдържат кофеин, като кафе, чай, кола, енергийни напитки и шоколад, защото той може да влоши симптомите на тревожните разстройства. Алкохолът също трябва да се спре или поне ограничи, като тук могат да се доабвят всички неща, които допълнително възбуждат нервната система. Спортувайте повече, като бързите аеробни упражнения, джогинга и колоезденето помагат за намаляване стреса и подобряват настроението. Йога практиките също спомагат изключително много за това. Проблемите със съня и тревожното разстройство често вървят ръка за ръка. Затова е важно да си направите вечерна релаксираща рутина преди сън, която да повтаряте ежедневно – може да е пиене на чай, отпускаща вана или душ, четене на любима книга. Медитацията също е препоръчителна за отпускане, но е добре да се прави ежедневно, дори и за 10-15 минути, особено преди лягане. Записването на мислите ви в тефтер преди края на деня може да ви помогне да се отпуснете, така че да не се борите с тревожни си мисли цяла нощ. Срещите с близки и приятели също помагат. Хората, които имат близка група приятели, които ги подкрепят и разговарят с тях, имат по-ниски нива на социална тревожност. Някои пък намират за полезно и ободряващо да говорят с други, които изпитват същите симптоми и емоции. Затова може да потърсите вариант за групова терапия, ако ви е по-лесно да споделяте пред група непознати, защото често човек в такива ситуации е по-склонен да споделя по-лични тревоги и безпокойства.
Не губете време и бързо и лесно стартирайте кампания в няколко лесни стъпки.
Както споменахме и в началото, все повече хора биват засегнати от пристъпи на тревожност, но не всички могат да си позволят лечение с психотерапия (а то обикновено може да продължи с години), както и продължителен прием на лекарства. В същото време, когато кризите на тревожност зачестят, тази помощ е необходима. Затова онлайн набирането на средства чрез платформата PavelAndreev.ORG дава възможност да организирате благотворителна кампания за близък приятел, колега, съсед или просто за човек, на когото искате да помогнете.
Влизайки в сайта и следвайки стъпките, е много лесно да стартирате кампанията поне технически. Но много по-важно е как ще представите историята на човека, за когото искате да бъдат събрани средствата. Затова трябва да се създаде емоционален разказ, в който аудиторията ще може да се припознае, да покажете този човек през какво преминава. Това помага за намирането на дарителите и улеснява споделянето за набирането на средства в социалните мрежи. Да, след като сте създали своята кампания чрез фъндрайзинг платформата PavelAndreev.ORG, не забравяйте да използвате социални мрежи, за да разпространявате каузата си и да достигнете до повече хора чрез публичен пост. Споделяйте и чрез ежедневната си комуникация с колеги, роднини, познати, който също биха допринесли за разпространението на тази краудфъндинг кампания и също ще я споделят.
Всеки може да бъде филантроп и да бъде по-ефективен в промяната. Ето как. Филантропът е човек, който дарява време, пари, опит, умения или талант, за да помогне за създаването на по-добър свят. Всеки може да бъде филантроп, независимо от състоянието или нетната стойност. Какво е филантропия? Гръцкият драматург Есхил въвежда термина филантропия през 5 век пр.н.е. Това означаваше „любов към човечеството“. Днес филантропията означава щедрост във...
Ако основната ви цел е просто да отпечатате книгата си, използването на безплатни платформи за самостоятелно публикуване може да е правилното решение. Самото писане е най-голямата награда за много хора, а публикуването може да е просто формалност. Ако обаче искате да продадете книгата си и да достигнете до широка аудитория, трябва да инвестирате в професионални услуги. Без тях е трудно да се конкурирате с традиционно публикуваните книги. Таки...
Писмото за набиране на средства е прост начин да издигнете на следващо ниво своята онлайн кампания за набиране на средства. Писменият призив към приятелите и членовете на семейството ви може да донесе нови, периодични дарения и най-важното - да помогне на всички да разберат по-добре защо вашата кауза за набиране на средства е важна за вас. Но преди да сложите перо на хартията или пръсти на клавиатурата и да изпратите писмото, е добре да отделите...
Децата са най-големият дар, който може да получи човек през целия си жизнен път! И ако съдбата ви не е била благосклонна, да ви отреди да бъдете родител, то институции и организации са намерили начин да дадат това право на всеки, които има сърце и душа за това. Според статистики от направени проучвания в 2018 г. цифрата от 430 000 деца, работи в плюс към приемните семейства. За осиновените деца домът и безрезервната всеотдайност и любов са изклю...